Злоупотребява ли ЧСИ Мария Глушкова с власт?
1. Злоупoтребила ли е ЧСИ Мария Глушкова с власт, като е поискала налагане на мярката за отнемане правото на задграничен паспорт, при условие, че закона определя налагането и, когато дължимата сума е над 5000лв?
Ако обърнете внимание на Допълнителните разпоредби на ЗБДС излиза че е злоупотребила. (Аз съм изплатил общо с лихви и такси на ЧСИ - 2825.26лв. Дължимата сума е била много под 5000лв)
2. Защо е наложила ЧСИ Мария Глушкова тази мярка? Дали е по невнимание или нарочно?
Имайте предвид че Мария Глушкова и Виктор Георгиев, брат на Мила Георгиева, са частни съдебни изпълнители.
А според думите на един адвокат от Велико Търново двамата били съдружници.
4. Защо ЧСИ Мария Глушкова не ме уведомила за заведеното от нея дело в САЩ, при условие че е знаела адреса ми? Защо ме е издирвала чрез Държавен Вестник?
Доколкото ми е известно закона казва, че ако бащата няма доходи за да осигури издръжка, или той не може да бъде намерен, то тогава и само тогава държавата изплаща издръжката на детето чрез общината по местоживеене.
Дали ЧСИ Мария Глушкова умишлено не ме е уведомила, за да направи услуга на Мила Георгиева, като ме издирва чрез Държавен Вестник?
Така че като не съм бил "намерен", тя е дала възможност на Мила да получава издръжката си от Община Витоша-София и по този начин умишлено е натоварила българския данъкоплатец? Това не е ли злоупореба с власт?
3. От ЗБДС се вижда че принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица. От тук се вижда, че пряката заповед за отнемането на задграничния ми паспорт ми е наложена от полицията. Заповед, на която и до днес не знам номера и от кого е издадена.
Питам се с каква цел е правено всичко това?
Дали е правено с цел да ми се пречи да контактувам със сина ми? Моят син не ме познава...На мен не ми се разрешават никакви контакти с него.
И най-важното никой в САЩ не може да разбере тази история.
Никой в САЩ не може да повярва, че хора, които имат власт в България, използуват тази власт с цел да попречат един баща да познава детето си и правят всичко възможно това дете да няма баща.
От форумите
Във форума на www.Lex.bg започнах дискусията "Защо подадох молба за освобождаване от българскто гражданство"
Там потребител с user "Ann" изразява следното мнение по случая:
"Моето мнение:
Нормата е противоконституционна не по-малко от тези, които с решението си от 31.03.2011 г. КС обяви за такива. Абсурдно е, за задължения за издръжка, които освен, че не са изискуеми (падежите настъпват в бъдеще), са и в такива малки размери – обичайно от 80 до към 120 лв., че по никакъв начин не могат да обосноват тази безкрайно несъразмерно тежка санкция към едно лице, осъдено да плаща издръжката и особено към такова, което коректно изпълнява това свое задължение.
Текстът от ЗБЛД (ЗБДС) е в противоречие и с Директива 2004/38/ЕО и предвид директният ефект на тази директива спрямо засегнатото лице, което е гражданин и на ЕС като гражданин на България, която е член на ЕС, органът налагащ принудителната мярка е следвало да откаже налагането й.
Относно поведението на ЧСИ при налагане на мярката – по принцип е упражнено в рамките на закона. Друг е въпросът законът в тази му част, съобразен ли е с Конституцията, международните актове, целта на принудителните административни мерки, регламентирана в ЗАНН, основните права и свободи на човека.
Към настоящия момент и след като осъденото да плаща издръжка лице коректно изпълнява задълженията си, според мен, ЧСИ няма основание да иска продължаване на принудителните мерки спрямо лицето, респ. да отказва да направи искане за отмяната. Гореспомената директива има пряко приложение и за ЧСИ и като отказва да поиска изменение на наложената мярка, ЧСИ нарушава правата на лицето на свободно движение, регламентирани с директивата.
Кое е неправомерното поведение на осъденото да плаща издръжка лице, което обуславя необходимостта неговата правна сфера да бъде ограничена по начин, който да му забранява да напуска пределите на Република България? – Няма такова. Обстоятелството, че едно лице се е установило да живее в друга държава, че там е неговата собственост, финансови средства и банкови сметки, не може да обоснове извод, че това лице има укоримо неправомерно поведение, което трябва да се санкционира или предотврати евентуално предполагаемо такова.
Принудителна административна мярка се прилага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. (чл.22 от ЗАНН)
Кое административно нарушение се предотвратява или преустановява в случая? Живеещ в чужбина български гражданин не извършва никакво административно нарушение, дори и когато не плаща издръжката, да не говорим, когато изпълнява това свое задължение коректно.
Моето мнение е, че нормата, свързана с ограниченията в личната сфера на което и да е лице, вписана като „принудителна административна мярка”, с която се забранява свободното движение на лицето, след като касае финансови задължения, и реално обслужва частен интерес, а не изпълнява целта на чл. 22 от ЗАНН – да предотвратява и преустановява на АДМИНИСТРАТИВНИ нарушения, или вредните последици от тях, НЕ МОЖЕ ДА СЕ КВАЛИФИЦИРА като принудителна АДМИНИСТРАТИВНА мярка.
В заключение само отбелязвам, че не съм от категорията, която пише къде ли не. На този случай попаднах случайно вчера през линк към решението на КС от 31.03.2011 г. и тъй като съм силно провокирана от всичко, което прочетох, си позволявам настоящия коментар."